Фенклуб » Феновете
Петър Илиев Буфера: Ние сме верни до смърт!
Председател на Фен-клуб „Миньор“ Перник.
Играл в „Миньор“ – деца и юноши-младша възраст.
Водя агитката от 1987г. Старите миньорци ме извикаха тогава да оглавя феновете и ми подариха жълто-черна фланелка и така вече повече от 20 години. Буфера ми казват от малък, тъй като баща ми работеше в БДЖ. За тези 30 мача през последните 2 години, ние стюардите, сме като буферна зона в публиката, за да не се допускат инциденти. Без правила не може в един фен-клуб, всеки трябва да си знае мястото в агитката и за какво отговаря. Най-много държа на това да не се пие алкохол преди да се отидем на мач. Ние не сме по-различни от другите агитки, при нас има много свестни момчета. Не случайно девизът ни е „С теб, верни до гроб“, защото това да подкрепяш любимия отбор, е просто в кръвта ти. Аз съм твърд човек, но с голямо и отворено сърце. Мога да се ядосвам, да си късам нервите, да вдигам кръвно преди и след мач, но никога не съм плакал. Направихме фен клуба не само заради футбола, а за да помагаме на спорта въобще, да подкрепяме всички спортни отбори с името „Миньор“ Перник.
Годините на „Миньор“, които никога няма да забравя, са от последната ни серия в „А“ група са от периода 1996-2001-ва година. Сега съм оптимист за бъдещето на отбора, заради сериозните средства, които влага собственикът. Вярвам, че ще има трансфери, ще се оправи стадиона, и ще се направи една сериозна база на децата.
-
Петър Кирилов: „Миньор“ е моята религия
Председател на Фен-клуб „Кракра“
Аз съм потомствен миньорец, трета генерация. Фракциите на фен-клуба се направиха , за да има по-добра организация по кварталите в града. Пернишките фенове сме сила, с която другите се съобразяват. Силни сме като численост, като единство, на домакинските мачове сме над хиляда човека. Ние сме нормални, интелигентни хора, а това което ни обединява е любимият „Миньор“. С него започват разговорите ни на сутрешно кафе, с него завършваме вечерта. „Миньор“ е моята религия, когато има мач, вечерта не мога да спя. Цялата ми стая е жълто-черна, всичко е в календари, флагчета, снимки. Най-ценните ми футболни реликви са две фланелки от преди 20 години. Едната ми е подарък от мача Миньор-Левски през 1985г. , когато бихме с 3:2. Доволни сме от ръководството на ПФК Миньор, защото сме единствената агитка в България, на която се подсигуряват безплатни автобуси. „Миньор“ Перник е сила в българския футбол, отбор с традиции. Мечтая да видя отбора в евротурнирите или като Шампион на България.
-
Бисер Георгиев – Бизона: Ако си обичаш града, си обичаш отбора
Председател на Фен-клуб Мошино
Бях на шест години, когато за първи път отидох на стадиона. Беше през 1978г. и Миньор загуби от Чепинец с 0:1, но пак същата година влезнахме в „А“ група. От тогава съм по стадионите и не си представям живота без „Миньор“. Когато загубят – боледувам, една седмица не знам къде съм. Най-силният мач на отбора, който ще помня винаги, е когато победихме Левски с 2:1 и то с девет човека на терена през 1998г. Смятам, че представянето на отбора през настоящия сезон в „А“ група беше добро, момчетата играха приличен футбол и показаха, че мястото им е в елита. Мечтата ми е „Миньор“ да играе в Евротурнирите, надявам се това да се случи догодина. Ние когато обичаме „Миньор“ казваме, че обичаме и града си, защото спортът е лицето на един град. Ако си обичаш града, си обичаш и отбора.
-
Павел Павлов „Стълбо“: Предпочитам децата да викат за „Миньор“, а не за „Левски“ или „ЦСКА“
Председател на Фен-клуб „Teva boys“
Фен съм на „Миньор“ от дете. Баща ми ме е водил на мачове, когато съм бил 4-5 годишен. Направихме фракция на фен-клуба в кв. Тева най-вече заради младите момчета. Когато 12-15 годишни момчета са в агитката, трябва да ги наблюдаваш, да се грижиш за тях. Като техен водач, най-много държа да се уважават помежду си. Уча ги да се поддържат един-друг, да станат мъже, а не някакви лигльовци, наркомани, както много техни връстници. Наркотиците нямат място в групата. В българския футбол все два отбора стават шампиони, даже има изненада, когато някой падне от тях. Ясно е, че големите лъвове няма да допуснат скоро да станем шампиони, въпреки че тази година „Миньор“ игра да полуфинал за купата. Не ми е приятно в квартала, в който живея, децата да викат за „Левски“ или „ЦСКА“. Предпочитам да викат за „Миньор“. Най-голямата глупост, която съм чувал за нас – феновете е, че сме получовеци. Да приличаме на такива?
-
Петър Петров : Ние сме най-лудата агитка
Заместник-председател на фен клуб „Миньор- Перник“ Играл в юношеския отбор на „Миньор“
Аз съм „миньорец“ откакто съм се родил. Баща ми е бил фен на отбора, брат ми също е фен. Казвам едно голямо „благодаря“ на ръководството на ПфК „Миньор“ и на Христо Ковачки за средствата, които сега се влагат в отбора. Най-важното според мен е да се оправи стадиона и да се даде база за децата, където да тренират. Ако излизат качествени футболисти от детско-юношеската ни школа и след това играят за „Миньор“, те ще милеят за града и ще дават всичко от себе си. Пернишкият миньорски дух и сега го има, но не е както преди. Нашият град е дал на българския футбол страшно много добри футболисти. Ние като фенове имаме самочувствие на най-яката, най-лудата агитка. След тези дълги седем години, когато от 2001-ва отборът игра в „Б“ и „В“ групите, сега се сбъдна една мечта на целия град- „Миньор“ да се завърне там, където му е мястото.
-
Петко Чобанов „Шаро“: Ще умра, ако не съм на стадиона!
От него тръгва изразът „Групата на Шаро“, тъй като става тартор на агитката през 1961-ва.
Когато „Миньор“ влезе в „А“ група през 1965-66 г. бяхме агитка от 400 човека заклети фенове. Когато се събирахме в центъра на града и викнехме „Миньор“- целият град знаеше, че има мач на стадиона. Тази татуировка съм си я направил през 1963-та година-това е целия отбор, Всички стари играчи от онова време съм си татуирал. Мачът, които никога няма да забравя е „Миньор“ и „Горубсо“- Мадан, когато двата отбора се бореха за влизане в „А“ групата. Тогава победния гол отбеляза Павел Владимиров, а на стадиона бяхме близо 35 хиляди души. Мои фаворити от онези години бяха Георги Златков, Георги Йорданов- Ярето, Васко Романов.
По онова време нямаше такава агресия по стадионите, бяхме нещо грамотно като агитка. Сега съм един от стюардите и в моя сектор няма ексцесии. Като се каже „Миньор“- тръпката е да съм на стадиона, иначе ше умрем.
-
Антонио Петров – Капоньо: „Миньор“ е в сърцето ми до гроб
Талисманът на отбора
Мен майка ми, лека й пръст, ме отведе за първи път на мач. Тогава бях 4-годишен. Като малък започнах да извеждам „Миньор- Перник“ преди всеки мач. Беше през 80-те години. Футболистите и треньорите ме нарочиха за талисман на отбора. Най-голямата ми тръпка като фен беше, когато бихме „Левски“ на Герена с 3:2.
Никога няма да забравя и баража в Ловеч с „Калиакра“ за влизането ни в „А“ групата този сезон. Всички ревахме като малки деца. Лично за мен, „Миньор- Перник“ остава в сърцето ми до гроб.
Благодарен съм на Христо Ковачки, че пое отбора. Мечтая „Миньор“ да играе на финал за Купата на България. Трудно обаче софиянци ше ни допуснат.
-
-
Васил Ковачев- Ковача: Футболната страст е в кръвта на човека
Работил съм 15 години в Мината, всичко в Перник е свързано с Мината и „Миньор“. Фен съм на отбора от малък, когато баща ми ме хвана за ръка и ме отведе за първи път на стадиона. Всички вкъщи сме „миньорци“- и моите родители, а сега и децата ми.
Футболната страст е просто в кръвта на човека, емоцията, когато си на трибуните, не може с думи да се опише. През този сезон имаше много трудности, особено през есента, когато мачовете се играеха в Кюстендил.
Радвам се, че отборът остана в групата. Много ми се иска базата да се оправи, а аз да гледам един хубав мач поне за УЕфА или международен мач на „Миньор“ тук в Перник.
-
-
Материалите са собственост на ПФК Миньор и техните автори.
Ако и вие искате да присъствате в секцията „Феновете“ на Официалния сайт на ПФК Миньор, моля изпратете на admin@minyor.com актуална снимка и описание на вашия спомен, впечатления, мисли или чувства, относно „Миньор“ и това, което ви свързва с „жълто-черния“ отбор.
