Легендите » ПФК Миньор Перник – официален сайт на Миньор Перник

История » Легендите

Стефан Сергиев – Човекът, който съхрани историята на Миньор

Председател на Българската федерация по шахмат. Виден спортен деятел на Перник, свързал живота си с шахмата, футбола, баскетбола и други спортове в града. Председател на „Миньор“ през 1977/80г. Автор на 10 книги за футбола, три от които за жьлто-черните: „Футболът в „Миньор“, „80 пернишки футболисти“ и „Това е „Миньор“-Перник“. Описал историята на шахмата в 40 свои книги.

Гледал съм първия мач на „Миньор“ като дете на игрището на „Толбухин“ през 1953г. Баща ми ме отведе, а мачът беше с „ВМС“ за оставане във В групата и спечелихме с 1:1. Живеех под стадиона на ул.Кракра, детските и юношеските ми години са минали там -между стадиона и залата. Играех не-лошо футбол, но по-късно се насочих към шахмата. В онези години Перник имаше уникален спорт. Нашият град е дал на България невероятно много забележителни състезатели не само във футбола, но и в баскетбола, волейбола.

Три години бях председател на „Миньор“ в периода 1977-80 година. Тогава отборът беше на 18 място в „Б“ групата. Успяхме да поставим уникален рекорд от 23 мача без загуба и се класирахме втори . Спокойно мога да кажа, че имам най-големият архив за „Миньор“ В България. Първата ми книга „Футболът в „Миньор“ излезе по повод влизането на отбора в „А“ група през 1988г. По нея работех отдавна- още от началото на 70-те години. Правих архива с помощта на най-големия статистик – Димитър Пещийски. Ползвал съм протоколите на БфС от мачовете. Направих над 50 разговори с футболисти, като непрекъснато засичах фактите. В книгата няма нито една сгрешена дата. Случвало се е, самите футболисти да се хващат на бас и да ме викат да разрешавам споровете им за някоя дата. Повече се гордея с втората си книга за 80-те пернишки футболисти. Това е първата такава книга писана в България. В нея са едни от първите български футболисти като инж.Михаил Лозанов – танка на българското нападение, уникалният треньор Стефан Чумпалов, човекът, който основа първият футболен клуб в България-„Славия“, един от първите треньори и първите съдии в страната, който през 50-те създаде модерният футбол в Перник. През „Миньор“ са преминали невероятни състезатели и треньори, с което градът ни трябва да се гордее.

Георги Златков: Имах честта да играя с големи футболисти

18-годишен става титуляр на „Миньор“ през 1958г. От 1960 до 1962-ра играе в ЦСКА. През сезон 1962/63г. отново е в „Миньор“, а през следващите четири години играе в „Левски“. Връща се в „Миньор“ през 1967-ма, където остава като състезател до 1971-ва г. От тогава започва кариерата му на треньор. Бил е помощник и старши треньор на „Миньор“. Оглавява детско-юношеската школа на „Металург“, а от 2003-та година досега е директор на Детско-юношеската школа на „Миньор“.

Помня много добре първите си стъпки в „Миньор“ при Стефан Чумпалов. На втория мач навън със „Славия“ пазех централния нападател от националния отбор Ташков. Тогава бихме с 2 : 1 и така тръгнах. Имах щастието да играя с две поколения големи футболисти на „Миньор“. Помня всички победи на отбора над грандовете „Левски“, „ЦСКА“, „Славия“, „Локомотив“-София. „Миньор“ беше много силен отбор тогава. Играл съм и с най-големите футболисти на България като Гунди и Жоро Соколов в „Левски“, имам и две шампионски титли с ЦСКА, но съм си „миньорец“. Като състезател имах голяма спортна злоба и не обичах да губя. Сега се опитвам да уча децата на същото- да са непримирими.

Като треньор на „Миньор“ съм правил най-краткия разбор на мач. Давах указанията в банкетната зала на „Струма“. Преди мача със „Славия“ през 1976г. подредих върху зелената покривка на масата два вида солници. Казах на играчите да гледат какво ще стане на терена и с един замах съборих на земята всички бели солници. Тогава бихме с 4:1.

Посветих се на работата с децата и юношите, което е много отговорно, но ми носи голямо удоволствие. При нас тренировъчният процес върви наравно с възпитателния. Дисциплината , на която ги приучаваме, ги прави по-организирани и отговорни. Децата, които се занимават със спорт, се отличават от другите. Наскоро се завърнахме от турнира във Франция с 2 купи за второ и четвърто място. Доволен съм, защото заедно с „Берое“, направихме най-доброто представяне на български отбори в тези турнири от 2003-та досега.

Евлоги Банчев: Футболът ми даде много

Става състезател на „Миньор“ през 1968-ма година и е един от най-добрите защитници. Единственият, влязъл в състава на националния отбор като играч от „Миньор“, което става през 1973г. Дълги години е капитан на „Миньор“. Приключва състезателната си кариера през 1980г, след което става треньор на отбора. Като старши треньор на жълто-черните, успява да върне отбора в „А“ група през 1988г.

Футболът в онези години беше малко идеалистичен, повече играехме за чест, за града. Най-силният период в състезателната ми кариера бе влизането в националния отбор. Играех централен защитник заедно с Кирил Ивков. Национали тогава бяха Пенев, Зафиров, Божил Колев, Аладжов, Бонев, Гочо Василев. Имах удоволствието да играя дълги години в „Миньор“. Винаги се помнят мачовете със софийските грандове „ЦСКА“ и „Левски“ и когато ги биехме в Перник беше истински празник за града. Помня как при победата над „Левски“ с 2:1, феновете ме хвърляха във въздуха пред ГУМ. Плакал съм от радост при тези победи, но за съжаление, провинциалното ни самочувствие пречеше да се изявим и в София срещу тези отбори. Много трудно преживявах загубите.

Когато станах старши треньор на „Миньор“, дистанция с момчетата не съществуваше, възприемаха ме като по-стар футболист с повече опит.Никога не съм смятал, че съм бил по-добър състезател от тях, защото те бяха добри футболисти- Тони Евтимов, Иво Славчев и Славчо Павлов, които пък успяха да се наложат и в големите отбори. Въпреки, че тогава шефовете не харесваха моя приятелски подход към футболистите, мисля, че точно това беше залога за нашите успехи тогава. Най-хубавите ми години са минали в „Миньор“ и като състезател, и като човек, футболът ми даде много и ме научи на всичко.

Георги Йорданов „Ярето”: От „Миньор” се страхуваха всички

Футболист на „Миньор“ от 1964 go 1980г. с един сезон прекъсване 1969/70, когато играе в „Академик“- София. От 1964г. става национален състезател при юношите и младежите. Голмайстор на „Миньор“ с изиграни 500 мача и 168 гола в „А“ и „Б“ групите. Поставя рекорд с най-много голове в един мач – 4 гола в едно полувреме в мача със „Славия“ през 1974г.

Павел Владимиров беше моят идол. Спомням си, че още като дете ходех пеша от Бела вода до стадиона, за да го гледам на мачовете. Помня първата среща, която изиграх в „Миньор“ през 1963г срещу „Зенит“-Прато, Италия. Станах титулярен играч на „Миньор“ на 17 години, а в сезона 1965/66г. станах голмайстор на Южната „Б“РФГ с 20 гола. Никога няма да забравя мача за влизането ни в „А“РФГ през 1966г., когато бихме „Горубсо“- Мадан с 1:0. Това беше страхотен мач, стадионът беше пълен, бяха се качили чак по дърветата. Сезонът в елитната група не тръгна добре, тъй като отборът катастрофира, когато отивахме на лагер в хижа Люлин. Въпреки това, в това първенство, което беше моето първо участие в „А“ групата, стигнахме до 6 място. Много обичам „Миньор“, една силна тръпка ме е обхващала винаги, когато играя. В онези години всички се страхуваха от „Миньор“. Най-силните си мачове съм направил срещу най-големите отбори на България. Това, че играеш пред толкова голяма публика, беше задължаващо.

Имам 17 години с отбора, тогава три пъти изпадахме, но най-тежко преживях загубата срещу „Берое“ през 1977г. в Стара Загора, когато изпуснах дузпата. Сега „Миньор“ има добър спонсор и млад и упорит треньор като Антон Велков. Момчетата играха с желание, все едно перничани играят. Често ходя на мачовете на дублиращия отбор на „Миньор“, тъй като там играе внукът ми Сидер Томов.

Ангел Славов: Перник остана в сърцето ми

Започва спортната си кариера при юношите на „Миньор“ през 1968-ма година. Играе в мъжкия отбор от 1971- ва до 1985-та година. Само един сезон 1974/75г. играе в ЦСКА, когато армейците стават шампиони на България. Има изиграни 500 мача в „Миньор“ и отбелязани 150 гола. Играчът с №10 отбелязва повечето си голове с глава. От 2006г. е треньор на децата от фК „Кракра“.

Свързах и кариерата, и живота си с Перник. Този град е дълбоко в сърцето ми. Бях 17-годишен, когато искаха да ме вземат в „Левски“. Тогава избягах и се скрих в парка. В ЦСКА останах само една година, защото все ме теглеше към Перник. Когато Манолов ме отведе на стадион „Народна армия“ ми вика: „Ей, граовец, я погледни каква райска градина е тука, а ти в тоя кюмюрджийски град си тръгнал футбол да играеш“. Аз пък още на следващата година се върнах в Перник. Тук с „Миньор“ са минали най-славните ми години. Никога няма да забравя мача ни в София срещу „Левски“ през 1985-та година, когато победихме с 3:2, а аз вкарах 2 гола. Най-красивият гол във футболната ми кариера бе в мача срещу „Берое“ в Стара Загора през 1984-та, когато бихме с 2:0. Тогава с летящ плонж вкарах с глава, а и не бяхме побеждавали беройци повече от 20 години. От Георги Йорданов прихванах много неща във футбола, а най-добрите ми треньори са били Живко Карадалиев и Георги Златков. В България няма по-добра публика от миньорската, по 30 хиляди души са идвали да ни гледат на стадиона. Незабравим за мен ще остане и мача с „Беласица“-Петрич през 1984г., когато бихме с 3:0, а публиката слезе на терена. Стоян Шишков ме взе на ръце и ме внесе в съблекалнята. Бяхме страхотен колектив тогава, затова имахме успехи. И до ден днешен обичам да играя с глава. Показвам някои неща на децата, които тренирам в „Кракра“. С Румен Андонов работим много добре заедно, той е много мъжко момче. Не мога да си представя живота си без футбола, „Миньор“ и Перник.

Материалите са собственост на ПФК Миньор и техните автори.